Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2014 10:14 - Cherry Bomb - красивата страна на тежката музика
Автор: dimitresko Категория: Музика   
Прочетен: 886 Коментари: 0 Гласове:
1



image 
Неделя. два дена преди коледните празници на вън няма и помен от сняг и мрачно време, слънцето пече сякаш е средата на май месец, духа зверски вятър, старите врати вкъщи скърцат и се отварят сами под напора на силният вятър. Аз стоя, радвам се на приятното време, чета Стивън Кинг и си мисля какво мога да напиша в блога си. В главата ми има много идеи, но надали всички ще видят бял свят. Не защото музикантите или проблемите които искам да засегна не са значими, а защото нямам практическата възможност да напиша толкова много неща, поне за сега.
image
  Вперил поглед в сивите облаци които се опитват да скрият декемврийското слънце в главата ми зазвучава една много позната мелодия. Не мога да се сетя коя е... Минава малко време и установявам, че това е The Pretender на Foo Fighters. Велика песен, на още по-велика група. Дейв Гроу е култ! Да, да пиша за Foo Fighters. Вярно, че албума който издадоха е повече от добър, но реших да пиша за него след като го изслушам поне още 10-15 пъти. Затова се насочих към едни моми които през 2011 година издадоха като дебют едно ЕР с пет песни, като последната е именно кавър на The Pretender. Става дума за cherry bomb. Пък/рок/поп... Интересна комбинация, нали? Още повече когато групата е изцяло с женски състав. Още първият път когато чух мини-албума си казах, че тези момичета са добри и имат потенциал, за моя радост през следващата 2012 година, когато издадоха пълнокръвния си дебют останах много приятно изненадат. Оказа се, че в него са запазили непокътнат хъса демонстрираха предходната година.
image
За съжаление мацките не са никак популярни в България, въпреки сносната музика която правят. ЕР-то Stark няма слаба песен всички до една са изключително кадърно и интелигентно измислени и изсвирени. Вокалите не са фалшиви, инструменталната част е превъзходна. Mirror Mirror започва със здрав пънк/поп риф който може да съперничи на много по-опитни групи. Припева се запомня лесно, най-важното за една песен, а куплетите са ударни и нахакани. Малко след средата на песента темпото рязко пада след което започва плавно да се покачва докато не ескалира отново, точно както в началото на парчето. На ход е Already Dead. Любимата ми песен на Сherry Вomb. Изключително настроение, страхотни рифове, супер разнообразни вокали. Може би, най-радиофоничната композиция от диска. Ако се вслушате малко по-добре ще забележите, че ритъма е малко маршов. Let It Go ме изненада. Преди не можех да я понасям, не знам защо, просто не можех. Днес когато си пуснах изданието отново, ми се стори, че именно тя е една от най-добрите песни в скромното творчество на бунтарките от LA. Реално погледнато мелодията е най-доброто качество на парчето. Ритъма също е много разнообразен. Spin започва с басова секция и леко монотонни вокали. В сравнение с предишните песни тази е може би малко по-мрачна, ако изобщо можем да говорим за мрак при Сherry Вomb. Най-интересното в случая е  The Pretender кавъра на бащиците. Още първия път когато чух тази песен бях много изненадан. Едновременно звучи и като оригинала и като нещо напълно ново. До един момент имате чувството, че слушате Foo Fighters с женски вокали, а в следващия някаква авторска песен. Този път ми е доста трудно да преценя на кого ще се хареса подобна музика, хем агресивна, хем по своему е нежна, лирична и красива.
image
  Нещата стоят малко по по-различен начин при дългосвирещият албум на момичетата. Различното идва от там, че този път музиката звучи много по-зряло и с ясна концепция. 12 парчета(11 като махнем интрото) които звучат много добре изслушани едно след друго и сякаш на моменти може да усетим нещо общо помежду им. Не ме разбирайте погрешно, в никой случай не можем да говорим за концептуален албум. Все пак това е поп/пънк.
   "Купона" започва с едно интро което си е направо сносно. Обикновено сме свикнали да слушаме звуци от скърцащи врати, двеминутни рифове или дръм сола. Скоро не бях слушал интродукция с вокали. Better This Way е типичната пънкария, за щастие акордите са повече от 3. Колкото и да ми се иска не мога да ви кажа какви влияния са използвали момичетата, най-осезаемото според мен идва от вече споменатите пионери в жанра Foo Fighters. Raw Real - като за песен с такова име звученето и настроението което носи далеч не е толкова първично. Напротив, на места се наблюдава леко забавяне на темпото. Сякаш композицията е леко еднообразна. Shake The Ground неочаквано дори за мен самия е малко мрачна, на места ми се струва, че докато са я композирали, са прекалили със слушането на Black Sabbath. Ако се заслушате в китарната линия ще разберете за какво ви говоря. Следва Too Many Faces, самата композиция наистина има много лица. Агресивна музика, нежни вокали, двугласно пеене, бавно темпо и отново агресивните вокали с които сме свикнали до този момент. Интересна е, на места звучи отнесено и меланхолично. Голямото разочарование в албума е Let It Go. Защо казвам, че е разочарование? Защото вече сме я чували в ЕР-то, не казвам, че не трябвало да я включват в дебютния си албум, но можеше малко да променят аранжимента или да направят алтернативна/акустична версия, знам ли може би щеше да е малко по-интересно. Ако искате да посоча само една песен от диска която ми е направила най-силно впечатление това определено ще е Sacrificial Lamb. Със своя приглушен звук, измъчени вокали и звук от китара който звучи като баса на Леми, това парче напомня по-скоро за някоя екпериментална група от норвежките гори, отколкото за пънк/поп формация. До този момент албума ми харесваше и откривах свежи елементи, но не и нещо за кото да кажа "това е яко". В Act The Part бандата използва китарата по най-разнообразния начин на който са способни, най-после "гласа" на този прекрасен инструмент се чува. А и точно в нея вокалистката на пънк шайката освобождава пълният потенциал на гласа си! Drawing A Blank - светкавичен удар под две минути, бърза, мощна, маршови барабани, леко инфантилни вокали. Кой каза ПЪНК? Heart Is A Hole е друга категория музика, поне ако я анализираме в контекста на цялото скромно творчество на Cherry Bomb. Мелодията е подходяща за филмов саудтрак, баладична е, пеенете е нежно и лирично, целият гняв е заменен от едни много по-нежни и градивни чувства и емоции. Paper Doll.... какво да кажем за нея освен, че ни връща в пънк реалността на момичетата от града на ангелите. Енергична и танцувална. Перфектна. За финал ни удря Hold On. Истерична, неубоздана. Със своя неравноделен ритъм е способна да ни накара да разбием стерео уредбата в стената.
  Като всяка уважаваща себе си статия и таза трябва да има заключение. И двата записа ми харесват, това няма спор, но ми се иска момичетата да издадат поне още един албум, за да разберем окончателно дали са намерили своя стил или продължават да правят не лоши песни но хаотични и леко отнесени на места. Определено си струва да обърнете внимание на музиката ви, няма да загубите нищо, само ще спечете.










Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimitresko
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 164758
Постинги: 157
Коментари: 45
Гласове: 102
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031