Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2015 20:21 - Marilyn Manson - The Pale Emperor 2015
Автор: dimitresko Категория: Музика   
Прочетен: 1070 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 07.03.2015 22:05


     Какво изниква в съзнанието ви когато чуете Marilyn Manson? Много от вас навярно дори не знаят истинското име на певеца. По паспорт Мерлин Менсън се казва Брайън Уорнър, имал е проблемно детство изпълнено с трудности и лоши моменти. Ако искате повече информация относно личния му живот може да прочетете автобиографията му. Освен музикант той рисува(и то много добре), снима се във филми и сериали и не спира да ходи по турнета.
     Нека не се лъжем, дори и да не харесвате подобна музика сте чували името му. Няма как да не сте чували името на един от най-противоречивите музиканти. Когато става дума за алкохол, наркотици, безразборен секс и всякакъв вид хулиганство. Е да не но сега през 2015-та година Брайън Уорнър е голям човек който не се интересува от наркотици и алкохол и който прави изключително стойностна музика. Реших тази статия да е за него защото именно той е човека който оформи музикалния ми вкус. Преди около 10 години за първи път се запознах с това което прави и още в първия момент успях да открия нещо различно. Нещо което не бях чувал до сега.
image
     Първият албум(тоест сборка) който чух беше Lest we Forget. За тези от вас които не са слушали тази компилация е редно да кажа, че тя съдържа най-големите хитове на Менсън. Точно тези песни които звучат най-уродливо и брутално са най-известни и обичани. Случайност? От известно време, осем години, Мерлин Менсън не е човека който беше преди това. Прави все по-задълбочена музика, облича се стилно, слага по-малко грим(или изобщо не слага), държи се добре. Все неща достойни за уважение. Неща които бележат израстването му като музикант и човек. Лично на мен тази промяна ми харесва. Вече 4 албума се наслаждаваме на една прекрасна музика, на добри интервюта и хубави концерти.
image
     С Eat me, Drink me ММ ни подсказа на къде се е запътил. Там песните бяха бавни, мрачни и вглъбени в себе си. Имаха своя душа не се е рееха в пространството и не бяха просто парчета на които да си раздвижим вратните прешлени. The high edn of low беше може би най-разнообразния от четирите албума бележещи промяната. Много хора го посочиха като върха в кариерата му, а още повече като провала. Born Viliain от своя страна ни предостави една контролирана агресия която беше глътка свеж въздух през 2011 година. Всяка една песен в него е по-вече от добра и няма дори и секунда пълнеж. Какъв е извода от тези три записа? Как можем да ги характеризираме с една дума? Може би просто - КЛАСА...
     И така пренасяме се отново в настоящето където The Pale Emperor събира все повече положителни отзиви. Този албум е уникален не само заради музиката си, но и заради качеството си да обединява старите фенове на Менсън и да привлича нови такива. Наистина дълго чакахме този албум и в крайна сметка се оказа, че си е струвало.
image
      Надали някои от нас е очаквал да чуе албум на Мерлин Менсън с толкова много блус и рок елементи. Обикновено сме всикнали да има семпли и неравноделен ритъм, неистово крещене и трудноразбираеми звузи. Като си пуснете албума на входната врата ще ви посрещне Killing Strangers типичното блус парче. Личи си, че е обърнато внимание дори на най-малкия детайл. Много музиканти правят точно обратното. Наблягат само на "фасадата" , а "канализацията" и "ел. системата" биват зарязвани. В антрето ни чака Deep Six, която излезе малко преди самият диск. Това е и единствената композиция която се доближава до старите неща на Менсън. И то само по отношение на припева. И така ако разглеждаме The Pale Emperor като една голяма нова къща, Third Day Of A Seven Day Binge е някакво красиво помещение след антрето. Помещение, което е богато на чувства, емоции, настроения. Една богата музикална палитра. Слет нея влизаме в една от стаите, на вратата виси табелка The Mephistopheles Of Los Angeles. Вътре мистър Уорнър пее в забавен рок/блус ритъм. Леко монотонен, но в никакъв случай скучен и досаден. На ход е Warship My Wreck, която съвсем спокойно можеше да бъде издадена няколко години по-рано като част от Eat me, Drink me. Slave Only Dreams To Be King ни връща към най-старите издания на Мерлин, в които електрониката преобладаваше, а вокалните партии бяха образно казано блърнати, или преминали през няколко филтъра. The Devil Beneath My Feet ни напомня на старите похвати използвани от музиканта през годините. Маршов ритъм, жужащи китари, използването на думички забранени за малки деца и мелодия с такова ушебийно радиозвучене, че не е истина. Birds Of Hell Awaiting е най-разнообразната и в същото време най-противоречива песен. До голяма степен напомня на най-силните години на Менсън. Cupid Carries A Gun е моят личен фаворит. Невероятно парче което звучи като саундтрак на някой старовремчески филм. Odds Of Even започва с познатите ни от едно време семпли и като цяло е по-блус от Буги Барабата. Day 3 е нещо като преработка на Third Day Of A Seven Day Binge или по-скоро нейна алтернативна вресия. И тук възниква въпроса кой от двата прочита е по-добър? Няма правилен отговор. Fated, Faithful, Fatal е един от бонус траковете. Акустична и леко блудкава песен, нищо лично разбира се. Само тези от вас които са слушали кавъра на working class hero, ще могат да разберат правилно последното парче от пъзела или както се разбрахме последната и най-затънтена стая от пъзела наречена Fall Of The House Of Death.
     И така, неусетно идва края и на този албум. Албум албъм който определено ще бъде запомнен. Ще бъде запомнен защото е изпълнен от един мъдър и целенасочен музикант който знае какво иска. Не от хлапето чиято единствена цел е да се напие.








Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimitresko
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 162476
Постинги: 157
Коментари: 45
Гласове: 102
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930