Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2015 13:45 - ПИФ 4 (2013)
Автор: dimitresko Категория: Музика   
Прочетен: 681 Коментари: 0 Гласове:
0



     ПИФ е една от най-противоречивите групи на българската музикалната сцена в последно време. Може би точно в това се крие и чарът им. Те разделят феновете на класическият рок/алтърнатив на два лагера. Такива които ги обожават и такива, които ги мразят, отричат и обявяват за музикални позьори. Къде е истината? Това е труден въпрос на който не се знае дали ще получим някога отговор. Едно е сигурно, ПИФ са едни от най-успешните музиканти в България които не спират да създават музика вече повече от 15 години.
image
     "4" ни предлага цели 18 парчета. Всяко едно от тях е много разнообразно само за себе си и в същото време се отличава от останалите. В албума е включен и сингъла MESSIAH, който преди врем даде надежда на някой хора, че бандата ще поеме в друга посока като започне да свири по-тежка музика. Да ама не! Оказа се, че това е просто еднократен акт. Всъщност на ПИФ не им отива да свирят кой знае колко тежка или екстремна музика.
     Диска започва с "молещи очи" На пръв поглед като прочетем заглавието оставаме с впечатлението, че ще чуем някаква бавна, лирична композиция. Парчето е среднотемпово, китарите на места са груув, а атмосферата малко мрачна. Припевът е интензивен и бърз, в пълен контраст с куплетите. "Обещавам" ми напомня на банди като Bon Jovi. Бавна и с "отнесена" мелодия. През цялото време мелодията е една и съща. Без никакви и изненади. В "Не спя" вокалите на Димо Стоянов са изключително интересни особено в края на някои думи където се забелязва едно "провлачване". На ред е вече споменатата "MESSIAH". В нея бързите и бавни части се редуват и взаимодопълват по перфектен начин. Може да я сравним с пъзел на който двете половини са коренно различни, но в същото време не могат една без друга. "усмивка" е една от интересните композиции. Мелодията е лесна за запомняне, както и самият текст. "Куку-руко" не е типичната рок песен. Започва с онази позната мелодия която сме свикнали да чуваме в романтичните френски филми. От друга страна във вокалната линия наблюдаваме латино и етно елементи. През цялата песен акордеона е основен инструмент. "Намерих те" до някъде се придържа към стилистиката на "куку-руку", с тази разлика, че акордеона е заместен от китарна линия и лековати барабани колкото да покажат ритъма. По ирония на съдбата сингълга от албума който се казва "седем " е на позиция с номер 8 в албума. Лично на мен това е една от любимите ми песни в диска. Бърза, динамична, лесна за запомняне, носеща добро настроение. Перфектната комбинация за едно рок парче. "Нарисувай ми песен" още от заглавието ни подсказва, че това ще е шарена работа като картина на Дали. "О.К" по структура прилича на "MESSIAH". И тук се редуват бавна и бърза част, като и в "О.К." припева е значително по-агресивен от куплетите. "Рай" звучи като саудтрак на някой романтичен филм. Много лирична  и нежна песен, на места малко тъжна. Като цяло не блести с особена оригиналност, по отношение на инструментала или вокалите. "Оставам тук" е малко меланхолична и тъжна носи духа на банди като Soundgarden и Perl Jam. След нея на ред е "Сладката страна на нещата". Поставена в контекста на останалите парчета, тя е значително по-тежка(ако може да говорим за тежест при ПИФ). Малко след средата на композицията има много интересен мотив който съчетан с детския глас е най-силната страната на песента. Да си призная "Сън в съня" не можа да ме грабне така, както някой други парчета от албума. Не казвам, че е лоша. Просто има някой части които звъчат прекалено добре и такива които са доста зле. Контраста е прекалено силен. След нея е "Тоз ден" приятна акустична песен с нежна мелодийка и хубав текст, която не блести с нищо по-различно от това което сме чули до сега в диска. "Въпрос на време" звучи малко джаз. Гери Турийса е ударила едно рамо на Димо с вокалната част. Звучи различно и интересно, не много тичано за ПИФ. "Свободен от теб" малко ми напомня "MESSIAH", с тази разлика, че тук текста е на български и припевите не са чак толкова тежки. И така, неусетно идва и края на албума, той е поставен с "Ти". Колкото и да не ви се вярва в първата една минута имах чувството, че слушам едноименната песен на "Black Sabbath". Почти същото зловещо интро без гръмотевиците. По мое мнение това е една от най-силните песни в "4". Изключително красива балада, с много подходящо интро което се съчетава идеално на меланхоличната атмосфера.
     В заключение мога да добавя, че албума 100% ще се хареса на феновете на алтернативния рок, които търсят нещо по-различно от праволинейните неща излизащи в последно време. С "4" групата определено не открива топлата вода, но въпреки това записа е изпълнен с интересни хрумки. Както ще забележите докато слушате до едно време песните са малко по-първични и директни, изсвирени с електрически инструменти. След това сякаш слушаме ънплъгт албум - акустични балади, с отнесени мелодии и меланхолични текстове.








Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimitresko
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 164758
Постинги: 157
Коментари: 45
Гласове: 102
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031